Blog

Защо промяната е толкова бавна?


Навиците се отпечатват в мозъците ни чрез сложна система от нервни пътища, независимо дали го забелязваме, или не. Ако целта е да променим поведението си, колкото по-често правим нещо (мислим, чувстваме, вършим), толкова по-силни стават невронните връзки. Колкото по-рядко правим нещо, толкова по-слаби стават те. Ако спрем да правим нещо съвсем, връзките се разпадат.

На подклинично ниво нашите мозъци не мислят какво е добро или лошо за нас. Те работят като гъба, попиваща всичко чуто, видяно и почувствано, която изстискваме в паметта си. Дали ще подкрепяме добрите навици за учене, когато учим за изпит, или ще подкрепим лошите навици и ще се скатаем да играем видеоигри, нашият мозък просто продължава да изгражда нервни пътища. Мислете за мозъка като архитектна инфраструктура, която дава равни възможности на всички. Така че, когато отлагаме това, което не искаме да правим, когато се самозалъгваме или се самонаказваме с мисли, нашият мозък излива бетон, създавайки модели и навици като прокрастиниране, отрицание и самокритика. С всяко повторение мисълта, чувството или поведението биват подкрепени.

Ето един по-нагледен пример, за да разберем промяната. Представете си хълм от мокър пясък с камъче отгоре. Ако побутнете камъчето в някоя посока, то ще се хлъзне надолу и ще остави лека следа в пясъка. Всеки път, когато го побутвате в тази посока, то ще се хлъзва по следата си и тя ще става по-дълбока, докато накрая само ще трябва да го поставяте на хълмчето и то просто ще тръгва само надолу.

Сега си представете, че искате камъчето да се плъзне по обратната страна на пясъчника. Ще трябва да го поставите отгоре и да го бутнете в другата посока, защото ако не го направите, то ще си падне от само себе си в старата си бразда. Ако го пуснете само веднъж или два пъти по новата бразда, то пак ще пада автоматично по старата, когато го оставите, така че в началото ще трябва да го бутате по новата бразда отново и отново, докато тя стане достатъчно изразена. По някое време, когато двете бразди са що-годе равни, камъчето ще може да се движи и по двете. За да се движи то задължително по новата, ще трябва да продължавате да го бутате, докато старата бразда се запълни с пясък и новата се задълбае. Тогава камъчето ще пада естествено в новата бразда всеки път.

За да приложим тази аналогия към моделите на поведение, ще трябва да повтаряме новото поведение по-често от старото, за да стане новото навик и старото да изчезне. Бихейвиористите наричат това обуславяне, защото така се обуславя (подкрепя) определено поведение. Разбира се, повечето хора не учат линеарно и не отиват директно от точка А до точка Б. Ние опитваме нови начини, връщаме се към старите за известно време, после отново пробваме нещо ново и така нататък. Ние сме непоследователни, а после се чудим защо при целия този труд не се променяме достатъчно бързо.

Помислете отново за камъчето върху пясъчния хълм. Какво ще стане, ако понякога го бутате в една посока, а друг път в друга? Старите и новите бразди ще останат еднакви, нали? Точно това се случва, когато пробвате нови стратегии или начини на мислене, а после се върнете към старите. Например, ако храната ви тревожи, вие се опитвате да ядете, когато сте средно гладни. След това се чувствате горди, че сте преодолели страха си, но следващия път, когато огладнеете, просто игнорирате глада и отлагате храненето, докато ви прилошее. Или пък триумфално подминавате купата бобнони на бюрото на колегата ви на единия ден, а на другия тайно открадвате цяла шепа. Като се държите непоследователно в продължение на дни, седмици, месеци или дори години, почвате да чувствате, че никога няма да се промените, въпреки че правите правилни неща от много време. Пречите си да се промените, като поощрявате и старото и новото и така достигате баланс на поведенията.

Отново към аналогията с камъчето – може да се каже, че всеки път, когато упражнявате старо поведение, задълбочавате неговата бразда, докато всеки път, когато се насилите да упражните ново поведение, не само че задълбочавате новата бразда, но и трупате пясък върху старата. По подобен начин, ако продължите да правите нещо ново, невронните връзки за старото поведение, които са го придружавали, ще бъдат рано или късно изтрити.

Има още една причина промяната да се случва изтощително и досадно бавно. Ние обичаме познатото по психологически причини. Да мислим за себе си по определен начин и да поддържаме определена идентичност е успокоително. Ако се променим за една нощ, това ще предизвика такъв вътрешен хаос и несигурност по отношение на нас самите (настрана от това колко ще учудим другите), че едва ще можем да функционираме.

Помислете как се чувствате, когато сте хвърлени в нова ситуация или роля, дори очаквана такава, като например повишение или брак. Първоначално се чувствате объркани и несигурни в себе си, докато успеете да интегрирате новото си себевъзприятие в старото или докато новото замести старото съвсем. На едно по-друго ниво, помислете колко е странно да погледнете в огледалото след драстична промяна на външния си вид – например съвсем нова прическа. Дезориентирани гледате себе си в търсене на познатите си черти.

 

Защо трябва да ми е некомфортно да се променям?
Ето едно упражнение, което можете да правите, за да намерите отговора. Забележете как седите, но не променяйте позицията си. Съсредоточете се върху всяка част от тялото си, на която не ѝ е съвсем удобно. Ръката ви може да е изтръпнала, може да ви стяга вратът или краката ви може да са кръстосани по неудобен начин. След като сте усетили къде ви е некомфортно, преместете се малко по малко в по-удобна позиция. Ето го, това е упражнението.

Какво научихте? Надявам се сте забелязали, че трябва едновременно да изпитвате дискомфорт и да го забелязвате, за да промените позицията си. Потънали в книгата и отдавайки цялото си внимание на четенето, може и да сте седели неудобно дълго време, без да го забелязвате. Това е напълно нормално. Трябва да забележите, че ви е неудобно, за да имате импулс да си смените позицията.

 

* Избирателно използвани са материали от International Associating of Eating Disorders Professionals